Близо 20% от хората са склонни да проявяват хранителна зависимост или пристрастеност към храна. Този процент е още по-висок сред хората със затлъстяване.
Хората, които имат подобна зависимост съобщават, че не могат да контролират консумацията на определени храни.
Някои храни причиняват симптоми на пристрастяване, повече от други.
Изследователи от Университета в Мичиган проследяват пристрастяване към хранене при 518 души. Те използваха скалата на Yale Food Addiction (YFAS) като ориентир. Това е най-често използваният инструмент за оценка на зависимостта от храни. Всички участници получават списък с 35 храни, както преработени, така и непреработени. Те оценяват колко е вероятно да изпитат проблеми с всяка от тези 35 храни, по скалата от 1 (изобщо не пристрастяваща) до 7 (изключително пристрастяваща). В това проучване, 7–10% от участниците са диагностицирани с нормална зависимост към храни. 92% от участниците проявяват пристрастяващо поведение към някои храни. Те многократно са имали желание да се откажат да ги консумират, но не са успели да го направят.
Резултатите
Не е изненадващо, че повечето храни, оценени като пристрастяващи, са обработени. Тези храни обикновено са с високо съдържание на захар или мазнини, или и двете. И обратно, като най-малко пристрастяващи са предимно непреработените храни.
След всяка храна е посочена средната оценка, дадена в изследването, по скалата от 1 (изобщо не пристрастяваща) до 7 (изключително пристрастяваща).
пица (4.01), шоколад (3.73), чипс (3.73), бисквитки (3.71), сладолед (3.68), пържени картофи (3,60), чийзбургер (3.51), торта (3.26), сирене (3.22), сланина (3.03), пържено пиле (2,97), пуканки (с масло) (2,64), зърнена закуска (2,59), дъвчащи бонбони (2,57), пържола (2,54), кифла (2,50).
краставици (1,53), моркови (1,60), боб (без сос) (1,63), ябълки (1.66), кафяв ориз (1,74), броколи (1.74), банани (1,77), сьомга (1,84), царевица (без масло или сол) (1.87), ягоди (1,88), гранола бар (1.93), вода (1.94), бисквити (обикновени) (2.07), гевреци (2.13), пилешки гърди (2.16), яйца (2.18), ядки (2.47).
Хранителното пристрастяване е много повече от просто липса на воля, тъй като има биохимични причини, поради които някои хора губят контрол над консумацията.
Това поведение многократно по-често е свързано с преработени храни, особено с високо съдържание на добавена захар и/ или мазнини.
Преработените храни обикновено са създадени така, че да имат много добър вкус. Те съдържат голямо количество калории и причиняват значителни дисбаланси на кръвната захар. Това са известни фактори, които могат да причинят желание за храна.
Всичко е в ума
Най-голям принос към поведението на пристрастяване има човешкият мозък. В него се отделят допамин и други вещества по време на хранене. Наличието на такъв „награждаващ“ център обяснява защо много хора обичат да се хранят.
Консумирането на преработена нездравословна храна освобождава огромни количества химикали, които ни карат да се чувстваме добре. Логично, мозъкът предизвиква желание за тези хипер-възнаграждаващи храни. Това може да доведе до порочен цикъл, наречен пристрастяващо поведение на хранене или пристрастяване към храна.
Храненето с еднокомпонентни храни може да помогне за намаляване на вероятността от развитие на хранителна зависимост.
Много от хората, които имат зависимост към храната, се нуждаят от помощ за преодоляването й. Работата с терапевт може да адресира всички основни психологически проблеми, допринасящи за пристрастяването към храната, докато диетологът може да планира диета, която да не съдържа задействащи храни, без да лишава тялото от хранене.
