Разстройството, известно като “склонност към преяждане” е тип хранително нарушение, което вече е признато като медицинска диагноза. То може да доведе до здравословни проблеми като висок холестерол, диабет и високо кръвно налягане.
Хранителните разстройства са психиатрични нарушения, които се развиват при хора, опитващи да се справят с по-дълбок проблем – психологическо състояние като безпокойство или депресия.
Да се запознаем със симптомите, причините и рисковете от преяждането. Срещаме ли ги често?
Какво е преяждане и какви са симптомите?
Хора със склонност към преяждане обикновено изяждат голямо количество храна за кратко време, дори да не са гладни. Емоционалното напрежение и стресът обикновено играят роля и могат да задействат фази на преяждане.
Всъщност, човек усеща чувство за освобождаване и облекчение в момента на храненето, но по-късно започва да чувства угризения и срам, както и безсилие/ загуба на контрол(1).
За да може да се постави диагнозата “склонност към преяждане” трябва да присъстват поне 3 или повече от следните симптоми:
- Темпо на хранене, много по-бързо от нормалното
- Хранене, докато човек се почувства некомфортно препълнен
- Изяждане на големи количества храна, без да има чувство за глад
- Хранене сам поради чувство на срам и смутеност
- Чувство за вина или отвръщение от себе си
Накратко, склонността към преяждане се характеризира с повтарящи се епизоди на неконтролируем прием на много големи количества храна за кратък период от време. Тези епизоди са придружени от чувство за вина, срам и психологически дискомфорт.
Какво поражда склонността към преяждане?
Точната причина за това нарушение не може да бъде категорично определена, поради комбинацията от рискови фактори:
- Гени. Хора със склонност към преяждане вероятно имат повишена чувствителност към допамин – химическо вещество в мозъка, което е отговорно за чувството за награда и удоволствие. Има сериозни доказателства, че това разстройство е наследствено (2, 3, 4).
- Пол. Жените по-често са склонни да преяждат от мъжете. Това може би се дължи на биологични фактори (5, 6)
- Промени в мозъка. Има индикации, че хора със склонност към преяждане може би имат промени в мозъчни структури, които водят до повишено чувство за удоволствие към храна и занижен самоконтрол (7).
- Размер на тялото. Почти 50% от хората с това разстройство имат и затлъстяване. 25-50% от хората, които се подлагат на операция за отслабване имат такова нарушение. Проблемите с теглото могат да бъдат както причина, така и резултат от склонността към преяждане (8, 9, 10, 11).
- Възприемане на собственото тяло. Хора с това състояние имат много негативно възприятие за собственото си тяло. (12, 13, 14).
- Емоционална травма. Стресиращи житейски събития като малтретиране, смърт, раздяла, тормоз от хулигани в детството и тийнейджърските години или катастрофа с кола могат да отключат такова разстройство. (15, 16, 17).
- Други психологически разстройства. Около 80% от хората със склонност към преяждане имат поне един друг психологически проблем като фобии, депресия, посттравматично стресово нарушения, биполярно разстройство, напрегнатост, злоупотреба със субстанции.
Причините за склонността към преяждане не са напълно известни, макар да съществува богат набор от доказани хипотези. Както при други разстройства на храненето, комбинации от генетични фактори, фактори на околната среда, социални и психологически рискови вероятно са причина за това състояние.
Как се диагностицира склонността към преяждане?
Някои хора могат да преяждат по поводи като Коледа или Великден. Това не означава, че имат хранително разстройство, въпреки, че са изпитали някои от симптомите по-горе.
Склонността към преяждане обикновено започва през късните тинейджърски години или началото на двадесетте, въпреки, че може да се случи на всяка възраст. Хората с това нарушение имат нужда от подкрепа и окуражаване, за да развият здравословна връзка с храната. Ако проблемът се игнорира, може да остане за много години и да доведе до сериозно задълбочаване (18).
Диагнозата се поставя, когато човек е имал поне един епизод на преяждане на седмица за поне 3 месеца(19). Тежестта варира. За лека към средна степен се приема един до три епизода на преяждане на седмица, а за тежка степен – 14 или повече епизода на преяждане(19).
Друга важна характеристика на склонността към преяждане, различаваща го от булимията, например е, че след епизод на преяждане човек не се опитва да “оправи” състоянието си – да повърне, да пие разхлабителни или да се натовари във фитнеса, за да компенсира голямото количество храна.
(следва продължение)
