fbpx

Захарта – тази сладка, пагубна страст I

Ball and chain restraining a businessman as he tries to walk concept for business burden, willpower and determination

Здравословното хранене и загубата на тегло изглеждат непостижими за много хора. Въпреки огромно желание да променят живота си, те продължават да се поставят в ситуации на преяждане с нездравословни храни, знаейки, че това вреди сериозно на организма им.

Истината е, че ефектът на някои храни върху мозъка е абсолютно аналогичен на ефекта на наркотиците, което води до истинско пристрастяване. Нарастващ брой проучвания доказват тази връзка. Това са храни с високо съдържание на захар, мазнини и сол, т.н. “храни-боклуци” (с ниска хранителна стойност и висока калорийност). 

Копнежът по захар
– награждаваме децата си с нея за добре свършена задача, за празниците, за да им се харесаме повече. Награждаваме себе си – когато се чувстваме зле, когато се чувстваме добре, след ден, изпълнен със стрес, при празненства и за специални поводи. Добавяме захар към кафето, към чая, към любимите ни храни. Ние сме абсолютно влюбени в тази сладка субстанция. Описаната картина наподобява тази, при пристрастяването към някои тежки наркотици като кокаин и хероин. Но защо продължаваме, въпреки, че сме наясно?
В медицината терминът “пристрастяване” се използва в трагични ситуации, при хора, при които мозъчната биохимия е променена по такъв начин, че те се чувстват принудени да приемат определена субстанция или да извършват определена активност, въпреки че са съвсем наясно, че това вреди сериозно на тях и на другите около тях.

Голямото пристрастяване

Връзката между “храните-боклуци” и поведението на пристрастяване се свързва с факта, че при консумацията им се засилва отделянето на допамин в определени центрове на мозъка.

Допаминът е невротрансмитер, който е ключов фактор в мозъчните центрове, свързани с награждаването/удоволствието – главен “виновник” по отношение на пристрастяването. Когато определено поведение причинява освобождаване на големи оличества допамин, човек чувства “опияняващо удоволствие”, което го кара да повтаря конкретното поведение за да получи същия резултат. След известно време, при прекомерно повтаряне на това поведение, мозъкът се приспособява към повишените количества допамин, чрез развитие на толеранс, а също така депата на допамин се изчерпват, което води до понижено освобождаване на невротрансмитера. Този комплекс от събития кара човек да повтаря конкретното поведение по-често и в повишени количества, за да получи същото “удоволствие”, за което копнее. Така се достига до злоупотребата със субстанции. Аналогична е ситуацията при приема на захар. 

Доказателствата

Проучване от Университета в Бордо, Франция показва, че захарта може да бъде толкова пристрастяваща, колкото тежки наркотици. Тя активира допаминовите рецептори в нашия мозък и въздейства върху центровете на удоволствието, което довежда до приемане на големи количества захар, въпреки негативните последствия като наддаване на тегло, сърдечно-съдови заболявания, метаболитен синдром с диабет и нарушен хормонален баланс, понижено самочувствие и др. Всеки път когато приемаме захар, ние активираме тези невронни вериги, което кара мозъка да копнее по-често за захар, като същевременно се изгражда толеранс, както при другите наркотици.

Проучване върху мишки, проведено в колежа с Кънектикът показва, че бисквитни “Орео” активират аналогични неврони в центъра на удоволствието, както кокаина. 

Изследване от университета в Принстън доказва, че при определени обстоятелства мишките не само стават зависими от захарта, но тази зависимост корелира с няколко аспекта на наркоманиите – копнеж, патологично преяждане и абстиненция.

Умереност и информираност

Сравняването между храната и наркотиците е трудно, защото, за разлика от наркотиците, храната е необходима за оцеляването ни. Въпреки това, нарастващ брой проучвания демонстират, че чрез стимулацията на центъра на удоволствието “храните-боклуци” много наподобяват картината при други наркотици. При някои индивиди, с определени предразположения, това може да се манифестира като пристрастяване към тези храни.

Овладяването на допаминовия глад е свързано с преминаване през мини кризи. Те са лесно преодолими с балансиран хранителен режим, който едновременно да намали стреса от липсата на концентрирани захари и да работи за преодоляване на тази зависимост. Сладкишите престават да са стимули за добре свършена работа, а навиците се променят трайно. Научете как, запишете се за безплатна консултация с д-р Йорданка Господинова.

Share on facebook
Share on twitter
Share on email

Свържи се с мен

Сподели с приятели.

Share on facebook
Share on twitter
Share on email
Share on whatsapp

Smart Diet © Всички права запазени