Детското тяло получава цялата захар, от която се нуждае, от естествената, която се среща в храната. Добавената захар просто означава много празни калории, които допринасят за хиперактивност, нарушения в настроението и увеличават риска от затлъстяване, диабет тип 2 и дори самоубийствено поведение при тийнейджърите.
Как да намалим захарта?
Да няма правило за сладкото звучи като покана да се прекали с това!
Много рецепти са също толкова добри с по-малко захар.
Избягвайте сладките напитки.
Създайте свои замразени лакомства – замразете 100% плодов, като използвате парченца ананас, банани, грозде и плодове.
Избягвайте храни, които влошават настроението на детето – най-често захар и рафинирани въглехидрати. Простите или рафинирани въглехидрати са захари и рафинирани зърна, които са лишени от всички трици, фибри и хранителни вещества. Има ги в тези примерни продукти – бял хляб, тесто за пица, паста, сладкиши, бяло брашно, бял ориз и много зърнени закуски. Те причиняват опасни скокове в кръвната захар и колебания в настроението и енергията. От друга страна, сложните въглехидрати обикновено са с високо съдържание на хранителни вещества и фибри и се усвояват бавно, осигурявайки по-дълготрайна енергия. Те включват пълнозърнест хляб или многозърнест хляб, висококачествени зърнени храни, кафяв ориз, боб, ядки, плодове и зеленчуци без нишесте.
Здравословни алтернативи на нездравословни храни
Бързата храна обикновено е с високо съдържание на захар, нездравословни мазнини и калории и ниско съдържание на хранителни вещества. И все пак, нездравословната храна е изкушаваща за децата, така че вместо да я елиминирате изцяло, опитайте се да намалите времето/ възможностите, в което децата ядат бърза храна.
И намерете интересни алтернативи на принципа Вместо …, опитайте ….
Пържените картофи заменете с печени на фурна.
Сладоледа – с кисело мляко; сорбе; пресни плодови смутита.
Пържено пиле – с печено във фурна или на скара.
Понички или сладкиши – с домашни печива с по-малко захар.
Картофен чипс – с печен зеленчуков чипс или ядки.
Мъдрост при избора на мазнини
Децата се нуждаят от здравословни мазнини. Те им помагат да се заситят, да се концентрират по-добре и да подобрят настроението си.
Здравословни мазнини са:
– мононенаситени мазнини от зехтин, авокадо, ядки (като бадеми, лешници и пекани) и семена (като тиква, сусам).
– полиненаситени мазнини, включително Омега-3 мастни киселини, намиращи се в мазни риби като сьомга, херинга, скумрия, аншоа и сардини или в ленено семе и орехи.
Нездравословни мазнини са транс-мазнините. Те се съдържат в някои маргарини, крекери, бонбони, бисквитки, закуски, пържени храни, печени изделия и други преработени храни, приготвени с „частично хидрогенирани“ растителни масла.
Нито едно количество трансмазнини не е безопасно.
