fbpx

Пристрастеност към храна: има решение

age, healthy eating, food, diet and people concept - close up of happy smiling senior woman with green apple at home

Копнежът/ страстното желание по определена храна е желанието да консумираме точно определена храна и не е свързано с чувството за глад. Той обикновено се появява случайно през ежедневието, докато работим, гледаме телевизия, разхождаме кучето и т.н., като изведнъж получаваме огромното желанието да хапнем сладолед/ KFC/ чийзбургер от Макдоналдс… Тези копнежи могат да се появят случайно, но също така могат да бъдат предизвикани от определени стимули – когато видим храната, усетим аромата и или почувстваме нещо, което ни напомня за нея или пък алтернативно, когато имаме определени емоционални стимули – чувство за самота, депресия и т.н. Възприето е да се наричат…

Емоционално хранене 

Истинския копнеж по субстанция (в случая храна) е биохимичната нужда на центъра на удоволствието в мозъка да получи желания допамин. Копнежът може да доминира над други съзнателни функции като активно внимание и концентрация, като ни затруднява да мислим за други, по-важни дейности.

Не е необичайно да получаваме копнежи за определени храни понякога, но когато това започне да се случва прекалено често и ние копнеем за определени “храни-боклуци”, макар да знаем, че са лоши за нас, това е повод за притеснение. За хора, които са пристрастени към храна, тези копнежи могат да бъдат изключително силни и да ги накарат да нарушат правила, които предварително са приели (например, че може да се яде торта само в неделя и т.н.).

Копнежът към определена храна може да доведе до преяждане. Когато нямаме контрол над този процес, ние се отдаваме на копнежа, като си доставяме желанaта храна и по този начин получаваме чувство за удоволствие, с освобождаване на допамин. Това е един вид награда за нашето съзнание и подсъзнание. 

Нездравословните награди 

При хората, които са пристрастени към храна и са развили толеранс, необходимото ниво на допамин, за да получат желаното удоволствие, се достига трудно и те консумират по-големи и по-големи количества храна. Колкото по-често човек повтаря порочния цикъл копнеж-награда, толкова повече храна му е необходима, за да достигне желания резултат. Докато 2-3 лъжици сладолед са било достатъчни преди 3 години, за да се почувстваме добре, днес намираме за трудно да постигнем това чувство с 8 лъжици сладолед. Това прави почти невъзможно да се заситим с нормално, физиологично количество храна. Да накараш човек, пристрастен към сладкото, да се задоволи с едно малко парче торта е като да убедиш човек, който пуши по 2 кутии цигари на ден да се задоволи само с половин кутия. 

Много хора, които имат пристрастяване към храна от дълго време, пазят техния проблем в тайна. Те често страдат от депресия и ниско самочувствие. Често срещано е, че те дори не осъзнават, че са пристрастени към храна, а си мислят, че са слабохарактерни и недисциплинирани.

Решението

При хората, които са пристрастени към храна, решението на проблема е изключително трудно, защото на настоящото ниво на развитие на медицината, не съществува универсално лекарство, добавка или ментален трик, който да ги излекува изведнъж. Когато тези хора опитат да променят живота си с популярна диета, те рядко успяват, защото се касае за истинско пристрастяване и копнежа към храната е изключително силен. Той надделява над желанието за промяна. В последните години се утвърди ново направление в нутриционистиката, а именно хранителен коучинг. Този метод бързо добива популярност най-вече сред хората с наднормено тегло и пристрастяване към храните, защото е изключително ефективен и променя живота им. При диетичния коучинг човекът дава “пълната власт” върху храненето си на някой друг, който определя режима и храната, която ще бъде приета, а също така следи ежедневно и от близко получените резултати(за разлика от диетологичните режими, които биват изготвени, без последващ контрол на резултатите). По този начин човек получава полза по два различни механизма – храни се здравословно, в калориен режим, подходящ за нуждите му и същевременно, като се откаже от контрола върху собственото си хранене и бъде редовно проследяван, той заема пасивна роля и изгражда подсъзнателни бариери, които правят изключително трудно последващото нарушаване на режима.

Share on facebook
Share on twitter
Share on email

Свържи се с мен

Сподели с приятели.

Share on facebook
Share on twitter
Share on email
Share on whatsapp

Smart Diet © Всички права запазени